Себеприемане

Приемането е действие. Приемането не е пасивен акт.

За да се приемем, е необходимо да спрем да се съдим и борим със себе си. За да се приемем наистина такива, каквито сме, трябва да си кажем "Окей това съм аз. Това са нещата, в които съм добър, а това са нещата, в които не съм. Всеки си има силни и слаби страни и това са моите. Започвам своята промяна от тук, а това е моята цел. Там искам да стигна."

В момента в който си кажем това и истински го решим - да се приемем, ние се отваряме към самите нас и започваме да се разбираме много по-добре. Пускаме болката, смущенията, непрестанната борба с това което сме/не сме/сме били. Енергията ни се измества върху това, което е пред носа ни сега, и което зависи от нас, а именно - нашите мисли, думи и действия. Така вече можем да се подобряваме и градим.

Ако не се приемем обаче, ако си повтаряме колко сме зле, как не можем това, как не можем онова, казваме си "Аз не мога да повярвам, че се докарах до тук", ако си повтаряме такива думи, те по-скоро ще ни спират, ще ни дърпат назад. Ще ни помогне това да си повтаряме, че можем да постигнем абсолютно всичко, което решим и да използваме всичко, което имаме, за да го постигнем. Можем да използваме всички свои грешки и слабости като мъдри уроци и всички свои качества като гориво по пътя ни напред.

И това ще кажете, че на думи звучи много лесно, но на практика не е толкова лесно. И сте прави - изобщо не е лесно да се приемеш такъв, какъвто си, да си абсолютно честен към себе си, без да се съдиш, да си кажеш "Аз съм такъв. Не съм съвършен, но се приемам." В момента, в който се приемеш, всичко останало става много по-лесно. Това е най-трудното. Всичко останало е въпрос на време.

Резултатите няма да дойдат за две седмици. Понякога не идват и за два месеца. И за по-дълъг период не идват. Да, ще има някакви резултати, но трайните резултати идват бавно. И докато работим за тях развиваме едни други качества като търпение, постоянство, усърдие, увереност.

Търпение - най-вече към себе си, към процеса, към това да разберем че просто не трябва да спираме да сме последователни в това, което правим.

Постоянство - да не спираме всеки ден да правим стъпки към целта, без значение колко малки или колко големи са те.

Усърдие - да не се отказваме когато стане трудно. И това не означава да се превърнем в жертви на целите си; всичко да е въпрос на живот или смърт; да се влачим по земята, но да се движим към целта. Не, усърдието не е това. Усърдието е да осъзнаем, че резултатите идват с натрупване на правилните последователни действия и да правим най-доброто, което можем във всеки един момент. Всеки има по-силни и по-слаби периоди във всичко, което прави в ежедневието си и е напълно ок днешните 100 %, които влагаме да не са същите като вчерашните 100%, които сме вложили.

Увереност - да повярваме, че имаме силата да минем отвъд границите, които най-често сами сме си поставили.

Тези качества които развиваме, в стремежа си към определена промяна, обикновено с цел да подобрим качеството си на живот, (физически и ментално) ни остават завинаги. Те не се проявяват само по време на хранителния, тренировъчния план и менталните съвети.Те започват да се проявяват и развиват във всичко останало, което правим в живота си. Например, това да виждаме, че можем да се справяме с трудностите - просто да минем през тях и да продължим, да ги преодолеем и да стигнем до целта. Това може да се сравни с тренировките с тежести - не спираме, когато ни стане трудно, а правим още няколко повторения, защото знаем че с тези няколко повторения идва развитието.

Когато се приемем такива каквито сме, започват да изчезват и много от страховете ни. Най-вече страхът от провал, страхът че няма да успеем. Особено ако веднъж вече сме се провалили в опита/и да постигнем дадена цел.

Когато се приемем, вече имаме една стабилна основа, която не позволява на страховете да ни спират, а по-скоро ги превръща в сила. Превръща ги в сила, защото спираме да се идентифицираме с тях, защото знаем, че провалите могат да са само уроци, но не и спирачка към целта.

Ако приемаме всичко като урок и осъзнаем, че страхът днес го има, а утре - не, а целта ни си остава същата всеки ден, разбираме че има нещо много по-важно и трайно от страховете ни и това са целите ни. Осъзнаваме, че не можем да разчитаме на страховете си. Щом нашите цели са по-големи и по-силни от тях, заслужават много повече енергия.

Тогава вече можем да построим, да постигнем всичко, което решим. Защото сме приели себе си, изградили сме нужните качества и нищо вече не може да ни спре.