Съвременния начин на живот и плодовитостта

Ставайки все “по-цивилизовани“ хора, нашият начин на хранене и прием на хранителни вещества са се променили. От една страна, имаме по-голямата сигурност по отношение на храната в сравнение с обществото на ловците и събирачите означаващо, че сезонните колебания във плодовитостта не се наблюдават в съвременния живот. От друга страна, изместването на храните, богати на хранителни вещества, от преработени продукти, все по-заседналия и стресов начин на живот, както и излагането на химикали, нарушаващи хормоналния баланс, могат да имат отрицателно въздействие върху плодовитостта.

Храната

През последните няколкостотин години настъпва сериозна промяна в начина ни на хранене. С началото на индустриалната революция през 1700 г. нашата зависимост от рафинирани, преработени храни се увеличава, и най-вече през последните 100 години.От 1909 до 1997 г. консумацията на добавени захари при американците се е увеличила с 86%. Някога захарта е била рядък деликатес, а днес е основен хранителен продукт. Средностатистическият американец сега приема 13% от калориите си от добавена захар - това са над 25 чаени лъжички на ден. Някой хора дори получават почти една четвърт от калориите си от добавена захар, основно чрез подсладени напитки (като безалкохолни).

В допълнение към захарта, днес ядем повече силно преработени (рафинирани) въглехидрати от всякога — като зърнени закуски, инстантни нудли, крекери, хляб и сладкиши. Анализ от 2019 г. показва, че 42% от енергийния прием на средностатистическия американец идва от нискокачествени въглехидрати (главно от добавена захар, продукти от бяло брашно, бял ориз и сокове), докато по-малко от 9% идват от пълноценни източници (зеленчуци, плодове, бобови). С прости думи — американците ядат почти пет пъти повече рафинирани въглехидрати, отколкото пълноценни.

Това изместване на храните, богати на хранителни вещества, с рафинирани захари и брашна, не е благоприятно за плодовитостта. В изследване с над 3 800 жени, планиращи бременност, тези, които пиели седем или повече подсладени напитки седмично, се нуждаели от 20% повече време, за да заченат — само от една подсладена напитка дневно. Множество други изследвания свързват приема на захар и рафинирани въглехидрати с безплодие. (това е тема за следваща статия)

Освен рязкото увеличаване на захарта и рафинираните въглехидрати, средният американец е намалил приема на мазнини с 41% между 1980 и 1997 г., следвайки първите диетични насоки, които погрешно обвиняват хранителните мазнини (особено наситените мазнини) за сърдечните заболявания. В резултат на това намалява консумацията на естествени хранителни храни, съдържащи наситени мазнини, като червено месо и пълномаслени млечни продукти. Вместо това започват да се използват „здравословни“ растителни масла — соево, рапично, царевично и фъстъчено. Само консумацията на соево масло се е увеличила над 1000 пъти между 1909 и 1999 г. Така че, не само се променя количеството мазнини, които се приемат, но и вида им.

Днес приемаме по-малко омега-3 мазнини (като DHA) и повече омега-6, което е вредно за плодовитостта. Тези промени са направени в името на здравето на сърцето, но имат обратен ефект. Изследвания показват, че замяната на наситените мазнини с растителните масла в крайна сметка не подобряват здравето на сърцето; всъщност те могат да допринесат за сърдечни заболявания. Въпреки че растителните масла могат да намалят общия и LDL холестерол, те повишават окисления LDL холестерол, намаляват нивата на защитния HDL холестерол и насърчават системното възпаление – всички от които са пряко свързани с развитието на сърдечни заболявания. Освен това, намаляването на холестерола не е непременно нещо добро, когато става въпрос за плодовитост. Холестеролът е необходим за синтеза на полови хормони и правилната функция на яйчниците. Жените с ниски нива на HDL холестерол са по-склонни да страдат от безплодие.

Обвинявайки наситените мазнини, сме намалили и приема на множество важни за плодовитостта микроелементи — цинк, желязо, витамин B12, холин, витамин A, йод и DHA. Тези хранителни вещества, както и много други, се намират в пълноценни храни, които естествено съдържат наситени мазнини. В резултат на това дефицитът на микроелементи е често срещан, дори в развитите страни. В Съединените щати 41% от жените в детеродна възраст са изложени на риск от дефицит на микроелементи - 47%, ако се разгледат специално бременни или кърмещи жени - което ги поставя в най-високия риск в сравнение с всички останали групи. Още по-шокиращо е, че този анализ разглежда само 7 хранителни вещества (витамини A, B6, B12, C, D, E и фолат). Ако бяха включили холина в анализа си, щяха да открият, че 94–99% от американските жени не консумират достатъчно. Ако бяха включили йод, щяха да открият, че 52% от тези жени са с йоден дефицит, до голяма степен поради намаляващия прием на яйца, млечни продукти и морски дарове от 70-те години на миналия век. Всички тези микронутриенти играят ключова роля в хормоналното здраве, качеството на яйцеклетките и плодовитостта като цяло.

С промяната на храненето и изместването на пълноценните храни от преработени, нашето здраве и плодовитост плащат цената.Ако погледнем няколко поколения назад, двойките рядко са мислели за трудности със зачеването — днес това е все по-често срещан проблем, в който лошото хранене играе значителна роля, макар и не единствена.

Начин на живот

В сравнение с ловците-събирачи или дори със земеделските общества, съвременният живот драстично е променил навиците ни за сън, движение, излагането на токсини и ежедневния стрес. Множество изследвания показват, че дългите работни часове, времето за пътуване и използването на екрани (смартфони, компютри, телевизия) са намалили значително средната продължителност на съня. Националната фондацията за сън на САЩ (The National Sleep Foundation) установява, че само 44% от американците спят добре всяка (или почти всяка) вечер.

Освен това, начинът ни на живот е много по-заседнал — по-малко от половината американци изпълняват минималната препоръка от 30 минути умерено движение дневно. За сравнение, ловците-събирачи са изминавали средно около 19 км на ден — ние дори не се доближаваме до това. Когато добавим и повишеното излагане на токсини и хроничния стрес, става ясно, че тези фактори оказват сериозно влияние върху здравето и плодовитостта. Изследователи посочват, че метали и химикали във въздуха, водата, храната и козметиката увреждат плодовитостта — при мъжете намаляват броя и качеството на сперматозоидите, а при жените причиняват ановулация, проблеми с имплантацията и спонтанни аборти.

Установено е, че с увеличаването на токсините в женското тяло плодовитостта намалява. Жените с миоми, ендометриоза, повтарящи се аборти, безплодие или хормонални нарушения често имат по-високи нива на хлорирани въглеводороди (токсини от пестициди и почистващи препарати).

С нарастващата осведоменост за опасностите от много химикали и токсини в храната ни и продуктите, които използваме, все повече хора започнават да използват натурални продукти или да ядет местна или биологична храна.

Хормонални контрацептиви

Един от продуктите на съвременния живот са хормоналните контрацептиви, за чието влияние върху плодовитостта рядко се говори. Макар много жени да не ги възприемат като „лекарства“, тяхното действие се основава именно на потискането на овулацията чрез промяна в хормоналната функция.

Хормоналната контрацепция може да повлияе не само на хормоните; употребата ѝ е свързана с редица здравословни проблеми и дори с хранителни дефицити, много от които могат да повлияят на шансовете за зачеване. Най-вече, дефицитът на витамини от група В и микроелементи може да е резултат от дългосрочна употреба на хидрохлориди, които са едни от ключовите хранителни вещества, необходими за оптимална плодовитост и развитие на плода.

Освен това, спирането на контрацепцията често е последвано от временен период на забавено възстановяване на нормалната овулация, особено през първите шест месеца. Това означава, че може да не забременееш толкова бързо, колкото очакваш. Затова е препоръчително спирането на хормоналните контрацептиви да става няколко месеца преди опитите за зачеване, за да се възстановят нивата на нутриенти и хормоналния баланс.

Независимо дали вече се опитваш да забременееш, или просто планираш бъдещето, полезно е да имаш план за предзачеване. Целта не е да постигнеш „перфектен“ подход, а да подготвиш тялото си чрез по-добро хранене и навици, така че и ти, и твоето бебе да бъдете здрави.

Много хора смятат, че резултатът от бременността зависи само от храненето по време на нея, но фазата преди зачеването е ключова за качеството на яйцеклетките, хормоналния баланс и запасите от хранителни вещества. Изграждането на тези резерви месеци преди бременността е проактивен начин да си осигуриш стабилна основа, дори ако през първите седмици от бременността не можеш да се храниш идеално.

Препратки:

“Real Food for Fertility” на Lily Nichols RDN, CDE и Lisa Hendrickson-Jack FAE, HRHP Foreword by Aviva Romm, MD

Sadecki, E., et al. “Fertility trends and comparisons in a historical cohort of US women with primary infertility.” Reproductive Health 19(1) (2022): 1–11

Vander Borght, M., and C. Wyns. “Fertility and infertility: definition and epidemiology.” Clinical Biochemistry 62 (2018): 2–10

Fulgoni, V.L., et al. “Micronutrient dilution and added sugars intake in US adults: examining this association Using NHANES 2009–2014.” Nutrients 12(4) (2020): 985

Hatch, E.E., et al. “Intake of sugar-sweetened beverages and fecundability in a North American preconception cohort.”

Epidemiology 29 (2018): 369–378

Filant, J., and T.E. Spencer. “Uterine glands: biological roles in conceptus implantation, uterine receptivity, and decidualization.”

The International Journal of Developmental Biology 58 (2014): 107

Duttaroy, A.K., and S. Basak. “Fat-soluble and antioxidant vitamins and minerals: their roles in placentation.” Early Nutrition and Lifestyle Factors (2016): 69–89