Как определяме целите си

Kак определяме целите си? Kакво трябва да ни води, когато ги определяме, за да не се откажем от тях?

Първо трябва много ясно да дефинираме каква е нашата цел. Как? - Да си направим равносметка на какъв етап от живота си сме, какво сме постигнали до тук, какво не сме постигнали и какво искаме да постигнем. За да ги дефинираме ясно, е много важно да си зададем следните въпроси:

Защо искам да постигна точно това?

Как ще се чувствам, когато го постигна?

А след това какво?

Тук ще дам за пример диалог с мой клиент:

Аз: "Каква е целта ти?"

Той: "Просто искам да отслабна."

Аз: "Защо искаш да отслабнеш?"

Той: "За да се чувствам по-добре и да изглеждам по-добре!"

Аз: "Защо искаш да се чувстваш по-добре и да изглеждаш по-добре?"

Той: "Защото искам като се погледна в огледалото да се харесвам, искам като се качвам по стълбите или тичам след детето да не се задъхвам. Цялостно физически да се чувствам по-добре, по-жизнен."

Аз: "Как ще се чувстваш, когато го постигнеш?"

Той: "Ще се чувствам по-здрав, по-силен, с по-голямо самочувствие и ще съм добър пример за детето ми - да спортува и да се храни пълноценно."

Аз: "А след като я постигнеш, какво ще правиш?

Той: "Ще се старая да поддържам постигнатото."

Тези въпроси и тези отговори много ясно и конкретно дефинират целта. Важно е да си задаваме правилните въпроси, преди да започнем каквото и да е, защото така разбираме дали си струва да постигнем тази цел и дали изобщо трябва да е точно тази. За да стигнем до края, трябва целта да е нещо значимо за нас, нещо което в трудните моменти ще ни мотивира да продължаваме, нещо, което лесно ще избираме пред всичко останало по пътя към целта. Тя трябва да е много по-важна за нас от моментните ни желания. А те затова се наричат моментни - защото днес ги има, утре ги няма. Целите ни трябва да имат много повече стойност от тях, за да сме мотивирани и да виждаме смисъл да ги постигнем. Тогава вече, щом се появи трудност, ще ни предизвиква не да казваме отново и отново "Да" на въпроса дали искаме да постигнем целта си, а да казваме "Не" на всичко останало, което се появява по пътя на съмненията, страха, умората и моментните желания.

Съмненията и страховете най-лесно се разтварят, когато работим фокусирано за нещата, които искаме да постигнем.

Умората ще се появи рано или късно - не сме машини. Понякога е по-смислено да спрем за малко да си починем, да излезем за малко, за да презаредим, за да не прегреем. Защото ако прекалено дълго време ни е прекалено трудно и правим нещата отвъд възможностите си, без да си даваме никаква почивка, ще прегорим. Тогава ще ни трябва много повече време да се възстановим, може дори тотално да излезем от коловоза. Затова е важно да си даваме почивка - разговор с любим човек, пътуване, медитация, любима книга, оставане насаме със себе си - за всеки почивката се изразява по различен начин.

Моментните желания - преодоляването им до голяма степен е свързано с нивото ни на зрялост. Трябва да порастнем. :) Пример: Искаме да свалим 15 кг. Спазваме хранителен и тренировъчен план, но на моменти преяждаме с джънк. Зрелостта ни казва: "Чакай малко! Ти имаш цел и тя е много по-важна от моментния ти глад за сладко. Поддаването на моментните желания те докара до тук да трябва да свалиш 15 кг, за да се чувстваш и изглеждаш добре! Така че очевидно те няма да ти помогнат!" И тук ако имаме ясно дефинирана цел с голяма за нас стойност, ще ни бъде лесно да не се поддаваме на моментните желания.

Това което правим полезно ли е за хората около нас и като цяло има ли полза за някой, освен за нас. Това би ни давало още по-голяма мотивация. Както в началото уточнихме в моя пример, че една от причините поради които клиентът ми иска да отслабне е стане добър пример за детето си. Защото децата са много по-добри в това да подражават на родителите си, от колкото в това да ги слушат.

Ще забележим, че започваме да се превръщаме във вдъхновяващ пример и за други хора - партньора ни, приятелите ни, хора които имат подобни смущения относно себе си и примера, който дават на децата си.

Още една полза от смислените цели е отношението на човек към околните. То обикновено показва как се чувства самият той - когато се чувства добре със себе си и е подобрил връзката със себе си, се отнася по-добре и към останалите. Така и на тях им е много по-приятно в негово присъствие.

"А след това какво?" - винаги трябва да си задаваме този въпрос. Тук можем да се размечтаем. Представяме си, че вече сме си постигнали целта и какво ще правим след това. Ще поддържаме това, което сме постигнали; ще помагаме на други хора да постигнат подобни цели; ще подобряваме себе си; ще учим още повече за храненето и тренировките; ще се запишем на обучение; ще ходим по-често на планина с приятели, защото ще сме по-издръжливи по време на дългите преходи; ще започнем да се занимавам със спорта, който винаги сме мечтали и т.н.

Важно е да сме много осъзнати и съвсем честно да си отговорим на въпросите по-горе, защото така нито ние ще сме разочаровани от себе си и от резултатите, нито ще си поставяме безсмислени цели. Винаги трябва да знаем какво искаме да правим с постиженията си, защото това ще носи още повече смисъл и стойност на целите ни и самите те ще са ни още по-голяма мотивация.